Сватбена обредност – Сватбената обредност в живота на българина е многопластова и сложна. Според Христо Вакарелски тя трябва да бъде разделяна на две части – ритуали преди сватбата- при искането на булката /годеж/ и такива по време на самата сватба. Дори в наши дни, много хора делят сватбите си на две събития – годеж и сватба, като и в двата случая между събитията има много време, в традицията – поне два, три месеца.

– Обреди преди сватбата

Искане – Първият компонент от предсватбените обреди е искането на момата и разузнаването, при което се разбира повече за семейството и. Тези срещи се извършват тайно, по тъмно, а пратениците /годежари, огледници, одумници/ трябва да са близки приятели, или роднини на семейството на момъка, защото ако не се получи разузнаването, то бива пазено в тайна.
При искането на момата не се използват директни мотиви, а годежарите отиват с предварително измислен такъв – например, че търсят петел, за своята кокошка, но за да може все пак да се разбере целта на посещението, пратениците разравят огъня в огнището – ,,да се разрови огъня, та да се запали и момата“ /563, Вакарелски/. При съгласие домакините казват, че ще помислят, а при несъгласие – че момичето им е все още малко за женене.

Годеж – При съгласие за сватба, започват множество посещения на двете къщи, съпроводени от музика и гощавания. При тях кръга от хора се разширява до близки и роднини. При тези срещи се разменят дарове за годениците.

По време на годежите се дава китка на годеницата, в която трябва да има жълтици, за да може тя да роди. На много места в Тракия се чупи пита, за да се види коя страна ще е по-успешна, което се е запазило и до днес.

След първата среща на момъка и момата те придобиват статус на годеници и имат разрешението да се виждат сами денем, като трябва да носят китки с паричка, които да показват подготовката за сватба.

 – Обреди по време на сватбата – Самата сватба започва преди вземането на годеницата. Първо гостите биват поканени от калесари, които са близки на сватбарите. В по-малките села се канят всички жители, без значение от роднинската връзка със семействата. Поканените биват почерпени с вино или друго питие, носено от каначите, като на някои места биват канени и икони от църквата или плодородни дървета.

 – Хляб – След поканването на гостите започват засевките. С този обичай символично се заквасва сватбата така, както се заквасва хляб. Същината на засевките е отсяването на брашното за хляба на трапезите в деня на сватбата. Сеят го зълвите, а деверът разбърква тестото със свежа пръчка, на която е нахлузен пръстенът на момъка.
Сеячките биват три, шест или седем, но първата трябва да е с живи родители. Брашно се сее и в двата дома на годениците. И при двете засявки се пее обредна песен, с която се пожелава плодовитост и успех в новия живот на момата и момъка.
Освен този хляб се месят и сватбени краваи, които се поднасят на кума и на сватовете, както и питата на момата, за посрещане на дружината на момъка.

Тези обреди поставят началото на същинската сватба.

    – Знаме – Байракът се прави по време на заевките. Процесът започва с отсичането на прът, който е дълъг и прав. Деверът и зълвата участват в отсичането на пръта и в украсяването му. Изборът на дърво е специфичен в различните краища на страната. Плодните дървета са символ на плодородието в семейството, здравината се символизира с ясен, бук, дрян, а за да пази от уроки – бодлив храст – роза или шипка.
Украсата на знамето е от ябълка на върха му, увита кърпа под нея и различни растения, като задължително бръшлян, който се бере при пълно мълчание. 

Самото украсяване на знамето се прави със съпровод от различни обредни песни, свързани със символиката му и сватбения обред.

 – Подготовка на момъка и момата; момина и момкова вечер – При осъществяването на социалната трансформация, всички обреди са еднакво важни.
Първият ритуал, застъпен при самата сватба е оплакването на невястата. В патриархалната култура, промяната в живота на жената се приравнява със смърт.
Плетенето на годеницата се извършва по време на момината вечер, на която се пеят тъжни песни и се разглежда чеиза на бъдещата булка. Плетенето и песните са изява на раздялата на момата с предишния и живот и сбогуването с дома и, и готовността и за новия живот. Лицата, включени в този ритуал са момата и дружките и.
В дома на момъка, в момковата вечер се прави обредно бръснене. Освен бръснаря, в обреда участват и приятелите на момчето, както и две зълви, които събират космите в кърпа, която се слага в сандъка с чеиза на момата, където тя ги пази, за да не бъдат направени магии.
По време на бръсненето се пеят песни, свързани със сватбата и нейната патриархална култура.

Момината и момковата вечер са предимно вечерта в събота, която е и вечерта преди сватбата.

– Сватбено шествие – Преди да тръгне младоженеца, той целува ръка на родителите си за раздяла. След това сватбарите яхват коне и отиват в дома на булката, като най-отпред върви байракаря. Шествието преминава по различен път от този, по който ще се отиде до църквата, а после и до новия дом на семейството. При пристигането в дома на булката, момъка и дружината му трябва да успеят да влязат, за да я откраднат. Но в стаята и, нейнте дружки я пазят и са готови да  я дадът само срещу откуп.
Когато успеят да се договорят, момата вече е облечена с нови дрехи, обкичена е с накити и тя трябва да бъде прибулена. Булото е плътно и покрива цялото лице. Този обред отразява прощаването на девойката с родния и дом. След забулването, сватбеното шествие тръгва. Тогава се изпълнява и песента ,,Ела се вие, превива“, а момата иска прошка от родителите си. След като шествието тръгне, тя не трябва да се обръща назад.
Единственото място на което сватбата спира е черквата. Там се извършва венчавката. По време на пътуването се пеят песни, в чиито текстове са преплетени мотиви, които помагат на невястата да направи своя преход от живота на мома, към живота на вече омъжена жена.

– В къщата на момъка – Когато сватбата стигне до къщата на младоженеца, то веселбата спира, за да се извършат обреди за плодородие.

    а) Пристигане – При пристигането на булката, майката и бащата на младоженеца я посрещат на прага на дома с хляб, вино и мед, които тя да внесе в къщата, за да има берекет. Младоженците влизат в къщата по бяло платно, а булката мазва мед по праговете на вратата. Тя влиза с пълни ръце и целува ръка на родителите на мъжа си. На места, на булката се дава да държи дете на ръце, което да щипне и то да се разплаче, за да има детски плач в новия и дом. След това тя отива до огнището, където разравя огъня, за да отдаде почит към домашния дух. След тези ритуали, сватбеното тържество продължава с трапези, музика и песни.

   б) Брачно свождане – От брачното свождане зависи дали ще продължи сватбеното тържество. Леглото, в което ще бъде първата брачна нощ бива застлано от зълвата, а специални ,,сводници“ проверяват дрехите на женихите за възли, които могат магически да намалят половата им мощ. След края на половия акт, той бива огласен пред всички гости с танц на свекървата с ризата на момичето или чаршафът, на който има свидетелство, че тя е била непорочна. След гърмеж на пушка, тържеството продължава, а настроението се засилва.
Ако булката се окаже нечиста, то тя се връща на родителите си, или се иска откуп от баща и.

    в) Обреди след сватбата – Следсватбените обреди имат за цел да затвърдят новия статут на младоженците. Те завършват сватбената цикличност и слагат началото на нормалния семеен живот. За да може новото семейство да е успешно, периодично се извършват ритуали, с които то се пази.

Отбулване и разваляне на сватбеното знаме – В неделя вечерта, след сватбата, булката се отбулва. От главата и се маха булото и се слага бяла кърпа, която символизира нейния нов социален статус.
По-късно се разваля и сватбеното знаме. ,,Ябълката се изяжда от младоженеца, кърпата е разсшива, а дръжката се чупи на четири части“

    
Блага ракия и повратки – Огласяването на девствеността на невястата става още по-явно с обреда ,,блага ракия“. При него в дома на булката се носи подсладена ракия и ризата, от първото брачно свождане.
Повратките са гостуване на младото семейство в дома на родителите на булката и на кума, както и в домовете на други роднини, показвайки новото семейство и новия начин на живот.

В българската традиция, сватбата е един от ключовите моменти и от задължителните обреди на промяна в жизнения цикъл. За да може живота на човека да протече нормално и да се затвори пълната цикличност, трябва да се спазва определена последователност. При сватбата, жената претърпява метаморфоза, тя се променя, променя своя статут от момиче на жена. При нея промяната е много по-голяма от колкото при мъжа. И затова тя има по-голяма роля в обредите. Тя променя местоживеенето си, хората, които я заобикалят, преминава и през полово съзряване. Тя трябва да се пази чиста преди сватбата и след нея да стане член на ново семейство, приемайки родителите на мъжа си за свои.
При преход от едно състояние в обществото, в друго и промяната на жизнения стасут, човек се променя вътрешно и външно, но променя и хората, и средата, които го заобикалят. 
При мъжа ролята е друга – той трябва да застане като глава на семейството, веднага след сватбата. Той трябва да ръководи новата къща, да разпределя задълженията, да определя от кой, кое и как трябва да се свърши. Трябва да заеме мястото, на което е наблюдавал собствения си баща – трябва да застане като глава на новото семейство.
А в традиционния живот, семейството се нарежда на първо място, щом то бъде създадено – грижите за него стават неизменна част от всекидневието, като биват поставяни отново като приоритет.