Пеперуда
Един от най-разпространените обреди за предизвикване на дъжд е обредът „Пеперуда“. Той има общобългарски характер и е разпространен в цялото българско етническо землище. Обредът е известен под името „Пеперуда“ главно в източните части на страната, като се срещат различни негови фонетични варианти – Перперуга, Пеперуга, Пемперуга и пр. В Западна и Югозападна България обичаят се нарича Додола, Дудула, Вай Дудуле, Вай- гугул и пр. На места в Македония е познат и като Ой-люле, а в Западните покрайнини и Трънско като Росманка, откъдето идва и наименованието на главното обредно лице, наречено по същия начин. В района на Момин Проход обичаят носи името Вайданка.
На различните места обредът се изпълнява в различни, определени от местната традиция дни, или само по време на продължително засушаване. В Добруджа например измолването на дъжд става в началото на месец май в дните на християнските празници – Еремия (1-ви май), летен Атанасовден (2-ри май) или на летния св. Никола (9-ти май). Често обредът се изпълнява и в дните след Гергьовден, а в Пловдивско това става на Спасовден. В отделни селища в Странджа и Сакар той се случва на 24 юни – Еньовден. На някои места в Северна България обичаят се прави в един от седемте Велики четвъртъка преди или след Великден, а в южните части на Тракия е прикрепен към Лазаровден и се изпълнява от самите лазарки. Според сведения на Димитър Маринов обредът традиционно е правен всяка година през „петровския месец“ – месец юни, а по- късно започва да се практикува само по време на дълга суша – най-често през месец юли.
Участничките в обреда се наричат, съобразно местното му название – „пеперударки“, „дудуларки“, „росманки“ или „вайданки“. Те са на-често млади, неомъжени момичета, които не са имали полов контакт. На някои места в обреда участва и бременна невеста. Главното обредно лице в обичая се нарича Пеперуда, Дудуле, Дудула или Росманка, според местното наименование на обреда. Изборът на главното лице е съобразен с няколко изисквания. На първо място това е полът. Пеперудата трябва да бъде малко момиче, девойка или жена. Срещат се и случаи, при които в ролята на главно обредно лице се допуска и малко момче, но те по-скоро са изключение.
Второто общовалидно изискване се отнася до половата чистота на пеперудата. Именно затова се избира момиченце недостигнало още полово зряла възраст. Когато за пеперуда се избира девойка, тя трябва да бъде девствена, а в случаи, че в тази роля влиза възрастна жена за нея също важи изискването за чистота, което означава, че тя трябва да не е във фертилна възраст и да не е имала полов контакт предния ден. Другият съществен признак, по който се избира главното обредно лице е то да бъде сираче. Това отразява вярването на народа, че със своите молби сирачето ще съумее да умилостиви небесните сили, от които зависи дъждът. В различните части на страната това изискване има варианти. На някои места за пеперуда се избира момиче, което е родено първо или последно в семейството. Изборът на първородно дете се обяснява с това, че то се чака с най-голяма радост и нетърпение и такова дете може да докара най-чакания и благодатен дъжд.
Вторият вариант – изборът на последно роденото дете в семейството, отново се свързва с мотива за чистотата. Предполага се, че майката на такова дете няма да роди повече и е извън родилна възраст, което я прави полово чиста. Когато се избира главното обредно лице, се търси такова, чиято майка е в напреднала възраст или е вдовица, тъй като се вярва, че ако тя роди отново това ще донесе голяма беда на селището или момичето, което е играло пеперуда ще изгуби ума си. Причината да се избира последното дете в семейството се обяснява и с факта, че то често се нарича „изтърсак“ и по асоциативен етимологичен път се е родило поверието, че ако пеперудата е изтърсак дъждът ще се изтърси по- бързо.
Интересно е да се отбележи, че на някои места в Южна България в обичая има две или повече главни обредни лица, които задължително са сирачета. Известни са и случаи при които традицията налага главните лица да имат точно определени имена. Има запазени сведения за обреда в Карнобатско, където двете момичета, влизащи в ролята на пеперуди са с имената Руса и Въла. Използвайки сходството на тези наименования с понятията „роса“ и „валеж“, народът вярва, че ще предизвика такива по магически път. Обредът за дъжд се разделя на няколко основни момента. Първият от тях е приготвянето на пеперудата. В определения ден всички участнички се събират в дома на момиченцето и там започва стъкмяването. То става с предварително набрани зелени клонки и треви. Най-широко застъпено е окичването с листа от бъз, заради свързването на това растение с подземната влага. Освен бъз се използват и други зеленини – в Габровско и Странджа детето се обкичва с росен и букова шума, в Берковско се използват клони от върба, а в района на Сопот – дъбови листа. В Панагюрище труфилото се прави от бучениш и росен. В Трънско и Пиротско – с цветя и моска (обелена върбова кора). Зелените клони се увиват около пеперудата, а на главата й се поставя венец от цветя. В ръцете си тя също държи зеленина. Смисълът на тази премяна е да създаде асоциация с буен растеж и плодородие и по магически път да се предизвикат такива.
В Странджа и в Родопската област се среща един интересен вариант на обредната премяна на сирачето-пеперуда. Там то се покрива от глава до пети със зеленина, така че дори е затруднено зрението му. Затова по тези места момиченцето се връзва и се води из селото от възрастна жена. Предполага се, че този вариант на премяна е по-архаичен и отразява изискването пеперудата да бъде гола. В народната култура често голотата е едно от обредно-магическите условия, чрез които се постига контакт с божественото. Примерите за присъствието на голота в магическите обреди са много. Освен това, както пеперудата, така и нейните спътнички трябва да бъдат гологлави и с разпуснати коси. С течение на времето пълната голота отпада и по данни от началото на XX век момичето вече носи бяла риза, обкичена със зеленина. В отпадането на пълната голота може да се потърси и рационално обяснение. Обличането на пеперудата до голяма степен предпазва тялото и от измръзване при непрекъснатото обилно обливане с вода. 13 В Югозападна България главното обредно лице се облича в стари, парцаливи дрехи. Възприема се, че те са белег за неговата бедност и, че така небесните сили ще бъдат по-лесно умилостивени.
