Съботата на шестата седмица от Великия пост се нарича „Лазарова събота”, през която селските моми лазаруват. За да започне една мома да „момува”, т.е. „да се либи” с оглед на женитба, тя трябва задължително да лазарува, но веднъж лазарувала, не трябва да повтаря. За това още една-две недели преди Лазаровден, момичетата връстници на по 16 години започват да се събират в някоя удобна къща, дето се сговарят за Лазарица и разучават песните и игрите за този обичай. Обикновено се събират от 8 до 12 момичета на „чети” и се делят на „чифтове”. Разделят се на „певачки” или „поялици” и „играчки” или „шеталици” така на всеки два чифта „певачки” се пада по един чифт „играчки”. Всяка чета има по две моми, които носят кошниците за яйцата, с които обикновено даряват лазарките, макар и често да им дават и пари. Като тръгнат да лазаруват из пътя пеят различни песни. Когато влизат в двора на някоя къща двата чифта певачки застават една срещу друга на прилично разстояние и започват да пеят, а играчките застават между тях, също една срещу друга, с бели кърпи в ръце и под такта на песните започват да играят, приближавайки се и отдалечавайки се една от друга. През всичкото това време певачките пеят на домакините и челядта им особени песни, нагодени според възрастта и семейното им положение. Когато това става, една от играчките туря върху рамото на този, за когото пеят, кърпа, в която им връзват и някоя пара. След изпяване на песента същата мома прибира кърпата и ако този, за когото са пяли, е възрастен – му целува ръка. Обикновено лазарките ходят само из своята махала и рядко минават в чужда и то ако там няма кой да лазарува. След свършването на лазаруването, лазарките си поделят парите и яйцата.